В дадената работа т. нар. „желателни“ („оптативни“) конструкции в българския език (Работи ми се. Не ми се прибира) се разглеждат в съпоставка с конструкциите, включващи личен или безличен глагол, изразяващ желание (искам / иска ми се). Българските модели се съпоставят с аналогичните руски форми. Обосновава се междуезиковата еквивалентност на руските и българските лични и безлични глаголи за желание, докато българската желателна конструкция и руският рефлексивно-дативен модел показват значителни разлики в семантиката и в правилата за пораждане на дадените конструкции. Върху материал от паралелния двуезичен корпус са анализирани различни преводачески решения.